български » словашки | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [sedemdesiatjeden] niečo chcieť

Какво искате?	Čo chcete?
Искате ли да играете футбол?	Chcete hrať futbal?
Искате ли да посетите приятелите си?	Chcete navštíviť priateľov?
Искам	chcieť
Не искам да закъснявам.	Nechcem prísť neskoro.
Не искам да ходя там.	Nechcem tam ísť.
Искам да си отида у дома.	Chcem ísť domov.
Искам да остана у дома.	Chcem zostať doma.
Искам да съм сам / сама.	Chcem byť sám.
Искаш ли да останеш тук?	Chceš tu zostať?
Искаш ли да се храниш тук?	Chceš tu jesť?
Искаш ли да спиш тук?	Chceš tu spať?
Утре ли искате да заминете?	Chcete zajtra odcestovať?
До утре ли желаете да останете?	Chcete zostať do zajtra?
Утре ли желаете да платите сметката?	Chcete zaplatiť účet až zajtra?
На дискотека ли искате да отидете?	Chcete ísť na diskotéku?
На кино ли искате да отидете?	Chcete ísť do kina?
В кафенето ли искате да отидете?	Chcete ísť do kaviarne?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!