български » португалски BR | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [setenta e um] querer qualquer coisa

Какво искате?	O que vocês querem fazer?
Искате ли да играете футбол?	Vocês querem jogar bola?
Искате ли да посетите приятелите си?	Vocês querem visitar amigos?
Искам	querer / desejar
Не искам да закъснявам.	Eu não quero chegar tarde.
Не искам да ходя там.	Eu não quero ir.
Искам да си отида у дома.	Eu quero ir para casa.
Искам да остана у дома.	Eu quero ficar em casa.
Искам да съм сам / сама.	Eu quero estar sozinho / sozinha.
Искаш ли да останеш тук?	Você quer ficar aqui?
Искаш ли да се храниш тук?	Você quer comer aqui?
Искаш ли да спиш тук?	Você quer dormir aqui?
Утре ли искате да заминете?	Você quer partir amanhã?
До утре ли желаете да останете?	Você quer ficar até amanhã?
Утре ли желаете да платите сметката?	Você quer pagar a conta só amanhã?
На дискотека ли искате да отидете?	Vocês querem ir à discoteca?
На кино ли искате да отидете?	Vocês querem ir ao cinema?
В кафенето ли искате да отидете?	Vocês querem ir ao café?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!