български » португалски BR | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [sessenta e cinco] Negação 2

Скъп ли е пръстенът?	O anel é caro?
Не, той струва само сто евро.	Não, ele só custa cem Euros.
Но аз има само петдесет.	Mas eu só tenho cinquenta.
Готов / готова ли си вече?	Você já acabou?
Не, още не.	Não, ainda não.
Но ей сега съм готов / готова.	Mas logo terei acabado.
Искаш ли още супа?	Você quer mais sopa?
Не, не искам повече.	Não, eu não quero mais.
Но искам още един сладолед.	Mas mais um sorvete.
Отдавна ли живееш тук?	Você já mora aqui há muito tempo?
Не, едва от един месец.	Não, só há um mês.
Но вече познавам много хора.	Mas já conheço muitas pessoas.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Você vai para casa amanhã?
Не, чак в края на седмицата.	Não, só no fim-de-semana.
Но още в неделя ще се върна.	Mas já volto no domingo.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	A sua filha já é adulta?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Não, ela só tem dezessete anos.
Но вече има приятел.	Mas já tem um namorado.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!