български » полски | 53 [петдесет и три] | Магазини

53 [pięćdziesiąt trzy] Sklepy

Ние търсим спортен магазин.	Szukamy sklepu sportowego.
Ние търсим месарница.	Szukamy sklepu mięsnego.
Ние търсим аптека.	Szukamy apteki.
Искамеда купим футболна топка.	Chcielibyśmy / Chciałybyśmy kupić piłkę nożną.
Искаме да купим салам.	Chcielibyśmy / Chciałybyśmy kupić salami.
Искаме да купим лекарства.	Chcielibyśmy / Chciałybyśmy kupić lekarstwa.
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка.	Szukamy sklepu sportowego, by kupić piłkę nożną.
Ние търсим месарница, за да купим салам.	Szukamy sklepu mięsnego, by kupić salami.
Ние търсим аптека, за да купим лекарства.	Szukamy apteki, by kupić lekarstwa.
Аз търся бижутер.	Szukam jubilera.
Аз търся фотомагазин.	Szukam sklepu fotograficznego.
Аз търся сладкарница.	Szukam cukierni.
Всъщност искам да купя пръстен.	Mam zamiar kupić pierścionek.
Всъщност искам да купя лента.	Mam zamiar kupić film.
Всъщност искам да купя торта.	Mam zamiar kupić tort.
Аз търся бижутер, за да купя пръстен.	Szukam jubilera, by kupić pierścionek.
Аз търся фотомагазин, за да купя лента.	Szukam sklepu fotograficznego, by kupić film.
Аз търся сладкарница, за да купя торта.	Szukam cukierni, by kupić tort.

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?