български » литовски | 36 [трийсет и шест] | Градски транспорт

36 [trisdešimt šeši] Viešasis miesto transportas

Къде е автобусната спирка?	Kur yra autobusų stotelė?
Кой автобус отива в центъра?	Kuris autobusas važiuoja į (miesto) centrą?
Кой автобус трябва да взема?	Kuriuo numeriu man važiuoti?
Трябва ли да се прекачвам?	Ar man reikės persėsti?
Къде трябва да се прекачвам?	Kur man reikės persėsti?
Колко струва един билет?	Kiek kainuoja bilietas?
Колко спирки има до центъра?	Kiek stotelių yra iki centro?
Трябва да слезете тук.	Jums čia reikia išlipti.
Трябва да слезете отзад.	(Jūs) turite / Jums reikia išlipti pro galines duris.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути.	Kitas metro traukinys atvyks po 5 (penkių) minučių.
Следващият трамвай пристига след 10 минути.	Kitas tramvajus atvyks po 10 (dešimties) minučių.
Следващият автобус пристига след 15 минути.	Kitas autobusas atvyks po 15 (penkiolikos) minučių.
Кога е последният влак на метрото?	Kada važiuoja paskutinis metro traukinys?
Кога е последният трамвай?	Kada važiuoja paskutinis tramvajus?
Кога е последният автобус?	Kada važiuoja paskutinis autobusas?
Имате ли билет?	Ar turite bilietą?
Билет? – Не, нямам.	Bilietą? — Ne, neturiu.
Тогава трябва да платите глоба.	Tai privalote / turite mokėti baudą.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?