български » италиански | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [settantuno] voler qualcosa

Какво искате?	Che cosa volete?
Искате ли да играете футбол?	Volete giocare a pallone?
Искате ли да посетите приятелите си?	Volete andare a trovare degli amici?
Искам	volere
Не искам да закъснявам.	Non voglio arrivare in ritardo.
Не искам да ходя там.	Non voglio andarci.
Искам да си отида у дома.	Voglio andare a casa.
Искам да остана у дома.	Voglio restare a casa.
Искам да съм сам / сама.	Voglio essere solo. / Voglio stare da solo.
Искаш ли да останеш тук?	Vuoi restare qui?
Искаш ли да се храниш тук?	Vuoi mangiare qui?
Искаш ли да спиш тук?	Vuoi dormire qui?
Утре ли искате да заминете?	Vuole partire domani?
До утре ли желаете да останете?	Vuole restare fino a domani?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vuole pagare il conto solo domani?
На дискотека ли искате да отидете?	Volete andare in discoteca?
На кино ли искате да отидете?	Volete andare al cinema?
В кафенето ли искате да отидете?	Volete andare al bar?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!