български » италиански | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [sessantacinque] Negazione 2

Скъп ли е пръстенът?	È caro l’anello?
Не, той струва само сто евро.	No, costa solo cento Euro.
Но аз има само петдесет.	Ma io ne ho solo cinquanta.
Готов / готова ли си вече?	Sei pronto?
Не, още не.	No, non ancora.
Но ей сега съм готов / готова.	Sono pronto fra un momento.
Искаш ли още супа?	Vorresti ancora della minestra?
Не, не искам повече.	No, non ne voglio più.
Но искам още един сладолед.	Ma ancora un gelato.
Отдавна ли живееш тук?	Abiti qui da tanto tempo?
Не, едва от един месец.	No, solo da un mese.
Но вече познавам много хора.	Ma conosco già molta gente.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Vai a casa domani?
Не, чак в края на седмицата.	No, solo per il fine settimana.
Но още в неделя ще се върна.	Ma io ritorno già domenica.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Tua figlia è già adulta?
Не, тя е едва на седемнайсет.	No, ha appena diciassette anni.
Но вече има приятел.	Ma lei ha già un amico.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!