български » унгарски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [hetvenegy] valamit akarni

Какво искате?	Mit akartok?
Искате ли да играете футбол?	Akartok futballozni?
Искате ли да посетите приятелите си?	Akartok barátokat látogatni?
Искам	akarni
Не искам да закъснявам.	Nem akarok későn jönni.
Не искам да ходя там.	Nem akarok odamenni.
Искам да си отида у дома.	Haza akarok menni.
Искам да остана у дома.	Otthon akarok maradni.
Искам да съм сам / сама.	Egyedül akarok lenni.
Искаш ли да останеш тук?	Itt akarsz maradni?
Искаш ли да се храниш тук?	Itt akarsz enni?
Искаш ли да спиш тук?	Itt akarsz aludni?
Утре ли искате да заминете?	Holnap el akar indulni?
До утре ли желаете да останете?	Akar holnapig maradni?
Утре ли желаете да платите сметката?	Holnap akarja a számlát kifizetni?
На дискотека ли искате да отидете?	Akartok diszkóba menni?
На кино ли искате да отидете?	Akartok moziba menni?
В кафенето ли искате да отидете?	Akartok a kávéházba menni?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!