български » френски | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [quatre-vingt-onze] Subordonnées avec que 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Le temps sera probablement meilleur demain.
Откъде знаете това?	D’où le savez-vous ?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	J’espère qu’il sera meilleur.
Той непременно ще дойде.	Il viendra certainement.
Сигурно ли е?	Est-ce que c’est sur ?
Зная, че ще дойде.	Je sais qu’il viendra.
Той непременно ще звънне.	Il appellera certainement.
Наистина ли?	Vraiment ?
Мисля, че ще звънне.	Je crois qu’il appellera.
Виното сигурно е старо.	Le vin est probablement vieux.
Знаете ли това със сигурност?	En êtes-vous certain ?
Предполагам, че е старо.	Je suppose qu’il est vieux.
Нашият шеф изглежда добре.	Notre chef est beau.
Намирате ли?	Vous trouvez ?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Je trouve même qu’il est très beau.
Шефът определено има приятелка.	Le chef a certainement une amie.
Наистина ли мислите така?	Le croyez-vous vraiment ?
Твърде възможно е да има приятелка.	C’est bien possible qu’il ait une amie.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...