български » есперанто | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [naŭdek unu] Subfrazoj kun ke 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	La vetero eble pliboniĝos morgaŭ.
Откъде знаете това?	De kie vi scias tion?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Mi esperas ke ĝi pliboniĝos.
Той непременно ще дойде.	Li certe venos.
Сигурно ли е?	Ĉu tio certas?
Зная, че ще дойде.	Mi scias ke li venos.
Той непременно ще звънне.	Li certe vokos.
Наистина ли?	Ĉu vere?
Мисля, че ще звънне.	Mi kredas ke li vokos.
Виното сигурно е старо.	La vino certe malnovas.
Знаете ли това със сигурност?	Ĉu vi certas pri tio?
Предполагам, че е старо.	Mi supozas ke ĝi malnovas.
Нашият шеф изглежда добре.	Nia estro belaspektas.
Намирате ли?	Ĉu vi opinias tion?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Mi eĉ opinias ke li tre belaspektas.
Шефът определено има приятелка.	La estro certe havas koramikinon.
Наистина ли мислите така?	Ĉu vi vere kredas tion?
Твърде възможно е да има приятелка.	Ja eblas ke li havas koramikinon.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...