български » чешки | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [sedmdesát jedna] chtít něco

Какво искате?	Co chcete?
Искате ли да играете футбол?	Chcete si zahrát fotbal?
Искате ли да посетите приятелите си?	Chcete navštívit přátele?
Искам	chtít
Не искам да закъснявам.	Nechci přijít pozdě.
Не искам да ходя там.	Nechci tam jít.
Искам да си отида у дома.	Chci jít domů.
Искам да остана у дома.	Chci zůstat doma.
Искам да съм сам / сама.	Chci být sám / sama.
Искаш ли да останеш тук?	Chceš tady zůstat?
Искаш ли да се храниш тук?	Chceš se tady najíst?
Искаш ли да спиш тук?	Chceš tady spát / přespat?
Утре ли искате да заминете?	Chcete zítra odcestovat?
До утре ли желаете да останете?	Chcete zůstat do zítřka?
Утре ли желаете да платите сметката?	Chcete zaplatit ten účet až zítra?
На дискотека ли искате да отидете?	Chcete jít na diskotéku?
На кино ли искате да отидете?	Chcete jít do kina?
В кафенето ли искате да отидете?	Chcete jít do kavárny?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!