български » чешки | 53 [петдесет и три] | Магазини

53 [padesát tři] Obchody

Ние търсим спортен магазин.	Hledáme obchod se sportovními potřebami.
Ние търсим месарница.	Hledáme masnu / řeznictví.
Ние търсим аптека.	Hledáme lékárnu.
Искамеда купим футболна топка.	Chceme totiž koupit fotbalový míč.
Искаме да купим салам.	Chceme totiž koupit salám.
Искаме да купим лекарства.	Chceme totiž koupit léky.
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка.	Hledáme obchod se sportovními potřebami, protože chceme koupit fotbalový míč.
Ние търсим месарница, за да купим салам.	Hledáme řeznictví, protože chceme koupit salám.
Ние търсим аптека, за да купим лекарства.	Hledáme lékárnu, protože chceme koupit léky.
Аз търся бижутер.	Hledám klenotnictví.
Аз търся фотомагазин.	Hledám foto-potřeby.
Аз търся сладкарница.	Hledám cukrárnu.
Всъщност искам да купя пръстен.	Chci totiž koupit prsten.
Всъщност искам да купя лента.	Chci totiž koupit film.
Всъщност искам да купя торта.	Chci totiž koupit dort.
Аз търся бижутер, за да купя пръстен.	Hledám klenotnictví, protože chci koupit prsten.
Аз търся фотомагазин, за да купя лента.	Hledám foto-potřeby, protože chci koupit film.
Аз търся сладкарница, за да купя торта.	Hledám cukrárnu, protože chci koupit dort.

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?