български » каталонски | 58 [петдесет и осем] | Частите на тялото

58 [cinquanta-vuit] Les parts del cos

Аз рисувам човек.	Dibuixo un home.
Първо главата.	Primer el cap.
Човекът носи шапка.	L’home porta un barret.
Косата му не се вижда.	Els cabells no es veuen.
И ушите му не се виждат.	Les orelles tampoc es veuen.
Гърбът му също не се вижда.	L’esquena tampoc es veu.
Рисувам очите и устата.	Dibuixo els ulls i la boca.
Човекът танцува и се смее.	L’home balla i riu.
Човекът има дълъг нос.	L’home té un nas llarg.
Той носи пръчка в ръцете си.	(Ell) porta un bastó a les mans.
Носи и шал около врата си.	També porta una bufanda al voltant del coll.
Зима е и е студено.	És l’hivern i fa fred.
Ръцете му са силни.	Els braços són musculats.
И краката му са силни.	Les cames són musculoses.
Човекът е от сняг.	L’home és de neu.
Той не носи панталон и палто.	(Ell) no porta ni pantalons ni abric.
Но не му е студено.	Però l’home no té fred.
Той е снежен човек.	És un ninot de neu.

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...