български » амхарски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [ሰባ አንድ] ጥቂት ነገር መፈለግ

71 [ሰባ አንድ] t’ik’īti negeri mefelegi

Какво искате?	እናንተ ምን ትፈልጋላቹ?; inanite mini tifeligalachu?
Искате ли да играете футбол?	እግር ካስ መጫወት ትፈልጋላቹ?; igiri kasi mech’aweti tifeligalachu?
Искате ли да посетите приятелите си?	ጓደኞችን መጎብኘት ትፈልጋላቹ?; gwadenyochini megobinyeti tifeligalachu?
Искам	መፈለግ; mefelegi
Не искам да закъснявам.	አርፍዶ መምጣት አልፈልግም ።; ārifido memit’ati ālifeligimi .
Не искам да ходя там.	እዛ መሄድ አልፈልግም።; iza mehēdi ālifeligimi.
Искам да си отида у дома.	ወደ ቤት መሄድ እፈልጋለው።; wede bēti mehēdi ifeligalewi.
Искам да остана у дома.	ቤት ውስጥ መሆን እፈልጋለው።; bēti wisit’i mehoni ifeligalewi.
Искам да съм сам / сама.	ብቻዬን መሆን እፈልጋለው።; bichayēni mehoni ifeligalewi.
Искаш ли да останеш тук?	እዚህ መሆን ትፈልጋለህ/ጊያለሽ?; izīhi mehoni tifeligalehi/gīyaleshi?
Искаш ли да се храниш тук?	እዚህ መብላት ትፈልጋለህ/ጊያለሽ?; izīhi mebilati tifeligalehi/gīyaleshi?
Искаш ли да спиш тук?	እዚህ መተኛት ትፈልጋለህ/ጊያለሽ?; izīhi metenyati tifeligalehi/gīyaleshi?
Утре ли искате да заминете?	ነገ መሄድ ይፈልጋሉ?; nege mehēdi yifeligalu?
До утре ли желаете да останете?	እስከ ነገ ድረስ መቆየት ይፈልጋሉ?; isike nege diresi mek’oyeti yifeligalu?
Утре ли желаете да платите сметката?	ክፍያውን ነገ በመጀመርያ መክፈል ይፈልጋሉ?; kifiyawini nege bemejemeriya mekifeli yifeligalu?
На дискотека ли искате да отидете?	ዳንስ ቤት መሄድ ትፈልጋላቹ?; danisi bēti mehēdi tifeligalachu?
На кино ли искате да отидете?	ፊልም ቤት መሄድ ትፈልጋላቹ?; fīlimi bēti mehēdi tifeligalachu?
В кафенето ли искате да отидете?	ካፌ መሄድ ትፈልጋላቹ?; kafē mehēdi tifeligalachu?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!