български » африкаанс | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [een en sewentig] iets wil

Какво искате?	Wat wil julle doen?
Искате ли да играете футбол?	Wil julle sokker speel?
Искате ли да посетите приятелите си?	Wil julle vriende besoek?
Искам	wil
Не искам да закъснявам.	Ek wil nie laat kom nie.
Не искам да ходя там.	Ek wil nie daarheen gaan nie.
Искам да си отида у дома.	Ek wil huis toe gaan.
Искам да остана у дома.	Ek wil by die huis / tuis bly.
Искам да съм сам / сама.	Ek wil alleen wees.
Искаш ли да останеш тук?	Wil jy hier bly?
Искаш ли да се храниш тук?	Wil jy hier eet?
Искаш ли да спиш тук?	Wil jy hier slaap?
Утре ли искате да заминете?	Wil u môre vertrek?
До утре ли желаете да останете?	Wil u tot môre bly?
Утре ли желаете да платите сметката?	Wil u die rekening eers môre betaal?
На дискотека ли искате да отидете?	Wil julle na die disko toe gaan?
На кино ли искате да отидете?	Wil julle na die bioskoop toe gaan?
В кафенето ли искате да отидете?	Wil julle na die koffiewinkel toe gaan?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!