български » шведски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [sjuttioett] vilja något

Какво искате?	Vad vill ni?
Искате ли да играете футбол?	Vill ni spela fotboll?
Искате ли да посетите приятелите си?	Vill ni besöka vänner?
Искам	vilja
Не искам да закъснявам.	Jag vill inte komma för sent.
Не искам да ходя там.	Jag vill inte gå dit.
Искам да си отида у дома.	Jag vill gå hem.
Искам да остана у дома.	Jag vill stanna hemma.
Искам да съм сам / сама.	Jag vill vara ensam.
Искаш ли да останеш тук?	Vill du stanna här?
Искаш ли да се храниш тук?	Vill du äta här?
Искаш ли да спиш тук?	Vill du sova här?
Утре ли искате да заминете?	Ska ni åka iväg imorgon?
До утре ли желаете да останете?	Vill ni stanna till imorgon?
Утре ли желаете да платите сметката?	Vill ni betala räkningen först imorgon?
На дискотека ли искате да отидете?	Vill ni gå på diskotek?
На кино ли искате да отидете?	Vill ni gå på bio?
В кафенето ли искате да отидете?	Vill ni gå på kafé?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!