български » шведски | 68 [шейсет и осем] | голям – малък

68 [sextioåtta] stor – liten

голям и малък	stor och liten
Слонът е голям.	Elefanten är stor.
Мишката е малка.	Musen är liten.
тъмен и светъл	mörk och ljus
Нощта е тъмна.	Natten är mörk.
Денят е светъл.	Dagen är ljus.
стар и млад	gammal och ung
Нашият дядо е много стар.	Vår farfar / morfar är mycket gammal.
Преди 70 години е бил още млад.	För 70 år sedan var han ännu ung.
красив и грозен	vacker och ful
Пеперудата е красива.	Fjärilen är vacker.
Паякът е грозен.	Spindeln är ful.
дебел и слаб	tjock och smal
Жена с тегло 100 килограма е дебела.	En kvinna på 100 kg är tjock.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб.	En man på 50 kg är smal.
скъп и евтин	dyr och billig
Колата е скъпа.	Bilen är dyr.
Вестникът е евтин.	Tidningen är billig.

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.