Разговорник

MP3

56 [петдесет и шест]

Чувства

56 [femtiosex]	Känslor

Изберете как искате да видите превода:

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...

Изтеглянията са БЕЗПЛАТНИ за лична употреба, държавни училища или нетърговски цели.
ЛИЦЕНЗИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ | Моля, докладвайте за всякакви грешки или неправилни преводи тук!
Отпечатък | © Copyright 2007 - 2025 Goethe Verlag Starnberg и лицензодатели.
Всички права запазени. Контакт

имам желание / настроение	H_ l_s_. Ha lust. H_ l____ Ha lust. __ _____ Ha lust.
Ние имаме желание / настроение.	V_ h_r l_s_. Vi har lust. V_ h__ l____ Vi har lust. __ ___ _____ Vi har lust.
Ние нямаме желание / настроение.	V_ h_r i_g_n l_s_. Vi har ingen lust. V_ h__ i____ l____ Vi har ingen lust. __ ___ _____ _____ Vi har ingen lust.

страхувам се	V_r_ r_d_ Vara rädd V___ r___ Vara rädd ____ ____ Vara rädd
Аз се страхувам.	J_g ä_ r_d_. Jag är rädd. J__ ä_ r____ Jag är rädd. ___ __ _____ Jag är rädd.
Аз не се страхувам.	J_g ä_ i_t_ r_d_. Jag är inte rädd. J__ ä_ i___ r____ Jag är inte rädd. ___ __ ____ _____ Jag är inte rädd.

имам време	H_ t_d Ha tid H_ t__ Ha tid __ ___ Ha tid
Той има време.	H_n h_r t_d_ Han har tid. H__ h__ t___ Han har tid. ___ ___ ____ Han har tid.
Той няма време.	H_n h_r i_t_ t_d_ Han har inte tid. H__ h__ i___ t___ Han har inte tid. ___ ___ ____ ____ Han har inte tid.

скучая	H_ l_n_t_å_i_t Ha långtråkigt H_ l__________ Ha långtråkigt __ ___________ Ha långtråkigt
Тя скучае.	H_n h_r l_n_t_å_i_t_ Hon har långtråkigt. H__ h__ l___________ Hon har långtråkigt. ___ ___ ____________ Hon har långtråkigt.
Тя не скучае.	H_n h_r i_t_ l_n_t_å_i_t_ Hon har inte långtråkigt. H__ h__ i___ l___________ Hon har inte långtråkigt. ___ ___ ____ ____________ Hon har inte långtråkigt.

гладен / гладна съм	V_r_ h_n_r_g Vara hungrig V___ h______ Vara hungrig ____ _______ Vara hungrig
Гладни ли сте?	Ä_ n_ h_n_r_g_? Är ni hungriga? Ä_ n_ h________ Är ni hungriga? __ __ _________ Är ni hungriga?
Не сте ли гладни?	Ä_ n_ i_t_ h_n_r_g_? Är ni inte hungriga? Ä_ n_ i___ h________ Är ni inte hungriga? __ __ ____ _________ Är ni inte hungriga?

жаден / жадна съм	V_r_ t_r_t_g Vara törstig V___ t______ Vara törstig ____ _______ Vara törstig
Те са жадни.	D_ ä_ t_r_t_g_. De är törstiga. D_ ä_ t________ De är törstiga. __ __ _________ De är törstiga.
Те не са жадни.	D_ ä_ i_t_ t_r_t_g_. De är inte törstiga. D_ ä_ i___ t________ De är inte törstiga. __ __ ____ _________ De är inte törstiga.

Разговорник

Езикът на нашите предци

Меню

Връзки

Изтеглете нашето приложение