български » словашки | 53 [петдесет и три] | Магазини

53 [päťdesiattri] Obchody

Ние търсим спортен магазин.	Hľadáme obchod so športovými potrebami.
Ние търсим месарница.	Hľadáme mäsiarstvo.
Ние търсим аптека.	Hľadáme lekáreň.
Искамеда купим футболна топка.	Chceli by sme totiž kúpiť futbalovú loptu.
Искаме да купим салам.	Chceli by sme totiž kúpiť salámu.
Искаме да купим лекарства.	Chceli by sme totiž kúpiť lieky.
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка.	Hľadáme obchod so športovými potrebami, aby sme kúpili futbalovú loptu.
Ние търсим месарница, за да купим салам.	Hľadáme mäsiarstvo, aby sme kúpili salámu.
Ние търсим аптека, за да купим лекарства.	Hľadáme lekáreň, aby sme kúpili lieky.
Аз търся бижутер.	Hľadám klenotníctvo.
Аз търся фотомагазин.	Hľadám foto predajňu.
Аз търся сладкарница.	Hľadám cukráreň.
Всъщност искам да купя пръстен.	Chcem totiž kúpiť prsteň.
Всъщност искам да купя лента.	Chcem totiž kúpiť film.
Всъщност искам да купя торта.	Chcem totiž kúpiť tortu.
Аз търся бижутер, за да купя пръстен.	Hľadám klenotníka, aby som kúpil prsteň.
Аз търся фотомагазин, за да купя лента.	Hľadám foto predajňu, aby som kúpil film.
Аз търся сладкарница, за да купя торта.	Hľadám cukráreň, aby som kúpil tortu.

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?