български » полски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [siedemdziesiąt jeden] chcieć coś

Какво искате?	Co chcecie?
Искате ли да играете футбол?	(Czy) Chcecie grać w piłkę nożną?
Искате ли да посетите приятелите си?	(Czy) Chcecie odwiedzić przyjaciół?
Искам	chcieć
Не искам да закъснявам.	Nie chcę się spóźnić.
Не искам да ходя там.	Nie chcę tam iść.
Искам да си отида у дома.	Chcę iść do domu.
Искам да остана у дома.	Chcę zostać w domu.
Искам да съм сам / сама.	Chcę być sam / sama.
Искаш ли да останеш тук?	(Czy) Chcesz tutaj zostać?
Искаш ли да се храниш тук?	(Czy) Chcesz tutaj jeść?
Искаш ли да спиш тук?	(Czy) Chcesz tutaj spać?
Утре ли искате да заминете?	(Czy) Chce pan / pani jutro wyjechać?
До утре ли желаете да останете?	(Czy) Chce pan / pani zostać do jutra?
Утре ли желаете да платите сметката?	(Czy) Chce pan / pani zapłacić ten rachunek dopiero jutro?
На дискотека ли искате да отидете?	(Czy) Chcecie iść na dyskotekę?
На кино ли искате да отидете?	(Czy) Chcecie iść do kina?
В кафенето ли искате да отидете?	(Czy) Chcecie iść do kawiarni?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!