български » литовски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [septyniasdešimt vienas] ko norėti

Какво искате?	Ko (jūs) norite?
Искате ли да играете футбол?	Ar norite žaisti futbolą?
Искате ли да посетите приятелите си?	Ar norite aplankyti draugus?
Искам	norėti
Не искам да закъснявам.	(Aš) nenoriu vėluoti.
Не искам да ходя там.	(Aš) nenoriu ten eiti.
Искам да си отида у дома.	(Aš) noriu eiti namo.
Искам да остана у дома.	(Aš) noriu būti / likti namie.
Искам да съм сам / сама.	(Aš) noriu būti vienas / viena.
Искаш ли да останеш тук?	Ar nori likti čia?
Искаш ли да се храниш тук?	Ar nori valgyti čia?
Искаш ли да спиш тук?	Ar nori miegoti čia?
Утре ли искате да заминете?	Ar (jūs) norite rytoj išvažiuoti?
До утре ли желаете да останете?	Ar (jūs) norite pasilikti iki rytojaus?
Утре ли желаете да платите сметката?	Ar (jūs) norite apmokėti sąskaitą rytoj?
На дискотека ли искате да отидете?	Ar norite į diskoteką?
На кино ли искате да отидете?	Ar norite į kiną?
В кафенето ли искате да отидете?	Ar norite į kavinę?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!