български » хърватски | 52 [петдесет и две] | В магазина

52 [pedeset i dva] U robnoj kući

Ще отидем ли в магазина?	Idemo li u jednu robnu kuću?
Трябва да направя няколко покупки.	Moram obaviti kupnju.
Искам да напазарувам много неща.	Hoću puno toga kupiti.
Къде са канцеларските изделия?	Gdje su uredski artikli?
Трябват ми пликове и хартия за писма.	Trebam omotnice i papir za pisma.
Трябват ми химикалки и маркери.	Trebam kemijske i flomastere.
Къде са мебелите?	Gdje je namještaj?
Трябват ми шкаф и скрин.	Trebam ormar i komodu.
Трябват ми бюро и етажерка.	Trebam pisaći stol i police.
Къде са играчките?	Gdje su igračke?
Трябват ми кукла и плюшено мече.	Trebam lutku i medvjedića.
Трябват ми футболна топка и шах.	Trebam nogometnu loptu i šah.
Къде са инструментите?	Gdje je alat?
Трябват ми от чук и клещи.	Trebam čekić i kliješta.
Трябват ми дрелка и отвертка.	Trebam bušilicu i odvijač.
Къде са бижутата?	Gdje je nakit?
Трябват ми гердан и гривна.	Trebam lančić i narukvicu.
Трябват ми пръстен и обеци.	Trebam prsten i naušnice.

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...