български » хърватски | 33 [трийсет и три] | На гарата

33 [trideset i tri] Na željezničkom kolodvoru

Кога тръгва следващият влак за Берлин?	Kada polazi sljedeći vlak za Berlin?
Кога тръгва следващият влак за Париж?	Kada polazi sljedeći vlak za Pariz?
Кога тръгва следващият влак за Лондон?	Kada polazi sljedeći vlak za London?
В колко часа тръгва влакът за Варшава?	U koliko sati polazi vlak za Varšavu?
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм?	U koliko sati polazi vlak za Stockholm?
В колко часа тръгва влакът за Будапеща?	U koliko sati polazi vlak za Budimpeštu?
Бих искал / искала един билет за Мадрид.	Htio / htjela bih kartu za vlak za Madrid.
Бих искал / искала един билет за Прага.	Htio / htjela bih kartu za vlak za Prag.
Бих искал / искала един билет за Берн.	Htio / htjela bih kartu za vlak za Bern.
Кога пристига влакът във Виена?	Kada stiže vlak u Beč?
Кога пристига влакът в Москва?	Kada stiže vlak u Moskvu?
Кога пристига влакът в Амстердам?	Kada stiže vlak u Amsterdam?
Трябва ли да се прекачвам?	Moram li presjedati?
От кой коловоз тръгва влакът?	S kojeg kolosijeka polazi vlak?
Има ли спален вагон във влака?	Ima li kola za spavanje u vlaku?
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел.	Htio / htjela bih samo vožnju u jednom smjeru do Brisela.
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген.	Htio / htjela bih povratnu kartu za Kopenhagen.
Колко струва място в спалния вагон?	Koliko košta mjesto u kolima za spavanje?

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!