български » испански | 91 [деветдесет и едно] | Подчинени изречения с че 1

91 [noventa y uno] Oraciones subordinadas con que 1

Времето утре може би ще е по-хубаво.	Tal vez hará mejor tiempo mañana.
Откъде знаете това?	¿Cómo lo sabe (usted)?
Надявам се, че ще е по-хубаво.	Espero que haga mejor tiempo.
Той непременно ще дойде.	Seguro que viene.
Сигурно ли е?	¿Seguro?
Зная, че ще дойде.	Sé que vendrá.
Той непременно ще звънне.	Seguro que llama.
Наистина ли?	¿De verdad?
Мисля, че ще звънне.	Creo que llamará.
Виното сигурно е старо.	El vino es seguramente viejo.
Знаете ли това със сигурност?	¿Lo sabe (usted) con seguridad?
Предполагам, че е старо.	Creo / Supongo que es viejo.
Нашият шеф изглежда добре.	Nuestro jefe tiene buen aspecto.
Намирате ли?	¿Usted cree?
Намирам, че изглежда дори много добре.	Diría incluso que tiene muy buen aspecto.
Шефът определено има приятелка.	Seguro que nuestro jefe tiene novia.
Наистина ли мислите така?	¿Lo cree (usted) de verdad?
Твърде възможно е да има приятелка.	Es muy posible que tenga novia.

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...