български » испански | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [setenta y uno] querer algo

Какво искате?	¿Qué queréis?
Искате ли да играете футбол?	¿Queréis jugar al fútbol?
Искате ли да посетите приятелите си?	¿Queréis visitar a unos amigos?
Искам	querer
Не искам да закъснявам.	(Yo) no quiero venir tarde.
Не искам да ходя там.	No quiero ir.
Искам да си отида у дома.	Quiero irme a casa.
Искам да остана у дома.	Quiero quedarme en casa.
Искам да съм сам / сама.	Quiero estar solo /-a.
Искаш ли да останеш тук?	¿Quieres quedarte aquí?
Искаш ли да се храниш тук?	¿Quieres comer aquí?
Искаш ли да спиш тук?	¿Quieres dormir aquí?
Утре ли искате да заминете?	¿Quiere irse (usted) mañana?
До утре ли желаете да останете?	¿Quiere quedarse (usted) hasta mañana?
Утре ли желаете да платите сметката?	¿Quiere pagar (usted) la cuenta mañana?
На дискотека ли искате да отидете?	¿Queréis ir a la discoteca?
На кино ли искате да отидете?	¿Queréis ir al cine?
В кафенето ли искате да отидете?	¿Queréis ir a un café?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!