български » испански | 36 [трийсет и шест] | Градски транспорт

36 [treinta y seis] Transporte Público

Къде е автобусната спирка?	¿Dónde está la parada del autobús?
Кой автобус отива в центъра?	¿Qué autobús va al centro?
Кой автобус трябва да взема?	¿Qué línea tengo que coger?
Трябва ли да се прекачвам?	¿Debo hacer trasbordo / cambiar de autobús?
Къде трябва да се прекачвам?	¿Dónde debo hacer trasbordo / cambiar?
Колко струва един билет?	¿Cuánto vale un billete?
Колко спирки има до центъра?	¿Cuántas paradas hay hasta el centro?
Трябва да слезете тук.	Tiene (usted) que bajar aquí.
Трябва да слезете отзад.	Tiene (usted) que bajar por detrás.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути.	El próximo metro pasa dentro de 5 minutos.
Следващият трамвай пристига след 10 минути.	El próximo tranvía pasa dentro de 10 minutos.
Следващият автобус пристига след 15 минути.	El próximo autobús pasa dentro de 15 minutos.
Кога е последният влак на метрото?	¿A qué hora pasa el último metro?
Кога е последният трамвай?	¿A qué hora pasa el último tranvía?
Кога е последният автобус?	¿A qué hora pasa el último autobús?
Имате ли билет?	¿Tiene (usted) billete?
Билет? – Не, нямам.	¿Billete? – No, no tengo billete.
Тогава трябва да платите глоба.	Pues tendrá (usted) que pagar una multa.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?