български » испански | 29 [двайсет и девет] | В ресторанта 1

29 [veintinueve] En el restaurante 1

Масата свободна ли е?	¿Está libre esta mesa?
Бих желал / желала менюто, моля.	Querría la carta, por favor.
Какво ще ми препоръчате?	¿Qué me recomienda (usted)?
Бих искал / искала една бира.	Me gustaría una cerveza.
Бих искал / искала една минерална вода.	Me gustaría un agua mineral.
Бих искал / искала един портокалов сок.	Me gustaría un zumo de naranja.
Бих искал / искала едно кафе.	Me gustaría un café.
Бих искал / искала едно кафе с мляко.	Me gustaría un café con leche.
Със захар, моля.	Con azúcar, por favor.
Бих искал / искала един чай.	Querría un té.
Бих искал / искала чай с лимон.	Querría un té con limón.
Бих искал / искала един чай с мляко.	Querría un té con leche.
Имате ли цигари?	¿Tiene (usted) cigarrillos?
Имате ли пепелник?	¿Tiene (usted) un cenicero?
Имате ли огънче?	¿Tiene (usted) un encendedor?
Нямам вилица.	Me falta un tenedor.
Нямам нож.	Me falta un cuchillo.
Нямам лъжица.	Me falta una cuchara.

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...