български » есперанто | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [sepdek unu] voli ion

Какво искате?	Kion vi volas?
Искате ли да играете футбол?	Ĉu vi volas futbali?
Искате ли да посетите приятелите си?	Ĉu vi volas viziti amikojn?
Искам	voli
Не искам да закъснявам.	Mi ne volas veni malfrue.
Не искам да ходя там.	Mi ne volas iri tien.
Искам да си отида у дома.	Mi volas iri hejmen.
Искам да остана у дома.	Mi volas resti hejme.
Искам да съм сам / сама.	Mi volas esti sola.
Искаш ли да останеш тук?	Ĉu vi volas resti ĉi-tie?
Искаш ли да се храниш тук?	Ĉu vi volas manĝi ĉi-tie?
Искаш ли да спиш тук?	Ĉu vi volas dormi ĉi-tie?
Утре ли искате да заминете?	Ĉu vi volas forveturi morgaŭ?
До утре ли желаете да останете?	Ĉu vi volas resti ĝis morgaŭ?
Утре ли желаете да платите сметката?	Ĉu vi volas pagi la fakturon nur morgaŭ?
На дискотека ли искате да отидете?	Ĉu vi volas iri diskoteken?
На кино ли искате да отидете?	Ĉu vi volas iri kinejen?
В кафенето ли искате да отидете?	Ĉu vi volas iri kafejen?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!