български » немски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [einundsiebzig] etwas wollen

Какво искате?	Was wollt ihr?
Искате ли да играете футбол?	Wollt ihr Fußball spielen?
Искате ли да посетите приятелите си?	Wollt ihr Freunde besuchen?
Искам	wollen
Не искам да закъснявам.	Ich will nicht spät kommen.
Не искам да ходя там.	Ich will nicht hingehen.
Искам да си отида у дома.	Ich will nach Hause gehen.
Искам да остана у дома.	Ich will zu Hause bleiben.
Искам да съм сам / сама.	Ich will allein sein.
Искаш ли да останеш тук?	Willst du hier bleiben?
Искаш ли да се храниш тук?	Willst du hier essen?
Искаш ли да спиш тук?	Willst du hier schlafen?
Утре ли искате да заминете?	Wollen Sie morgen abfahren?
До утре ли желаете да останете?	Wollen Sie bis morgen bleiben?
Утре ли желаете да платите сметката?	Wollen Sie die Rechnung erst morgen bezahlen?
На дискотека ли искате да отидете?	Wollt ihr in die Disko?
На кино ли искате да отидете?	Wollt ihr ins Kino?
В кафенето ли искате да отидете?	Wollt ihr ins Café?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!