български » немски | 53 [петдесет и три] | Магазини

53 [dreiundfünfzig] Geschäfte

Ние търсим спортен магазин.	Wir suchen ein Sportgeschäft.
Ние търсим месарница.	Wir suchen eine Fleischerei.
Ние търсим аптека.	Wir suchen eine Apotheke.
Искамеда купим футболна топка.	Wir möchten nämlich einen Fußball kaufen.
Искаме да купим салам.	Wir möchten nämlich Salami kaufen.
Искаме да купим лекарства.	Wir möchten nämlich Medikamente kaufen.
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка.	Wir suchen ein Sportgeschäft, um einen Fußball zu kaufen.
Ние търсим месарница, за да купим салам.	Wir suchen eine Fleischerei, um Salami zu kaufen.
Ние търсим аптека, за да купим лекарства.	Wir suchen eine Apotheke, um Medikamente zu kaufen.
Аз търся бижутер.	Ich suche einen Juwelier.
Аз търся фотомагазин.	Ich suche ein Fotogeschäft.
Аз търся сладкарница.	Ich suche eine Konditorei.
Всъщност искам да купя пръстен.	Ich habe nämlich vor, einen Ring zu kaufen.
Всъщност искам да купя лента.	Ich habe nämlich vor, einen Film zu kaufen.
Всъщност искам да купя торта.	Ich habe nämlich vor, eine Torte zu kaufen.
Аз търся бижутер, за да купя пръстен.	Ich suche einen Juwelier, um einen Ring zu kaufen.
Аз търся фотомагазин, за да купя лента.	Ich suche ein Fotogeschäft, um einen Film zu kaufen.
Аз търся сладкарница, за да купя торта.	Ich suche eine Konditorei, um eine Torte zu kaufen.

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?